Събота, 28 Nov 2020
           
Бизнес

ИПИ предлага алтернативен бюджет за 2021 г. с 1 млрд. лв. по-нисък дефицит

  16.11.2020 12:15  
ИПИ предлага алтернативен бюджет за 2021 г. с 1 млрд. лв. по-нисък дефицит
  news.bg

Институтът за пазарна икономика представи своя алтернативен държавен бюджет за 2021 г.

На онлайн дискусия по темата Лъчезар Богданов, главен икономист от ИПИ, поясни, че кризата не е нито финансова, нито дългова, а е по-скоро причина, на нещо, което следва природно бедствие или война. В резултат на това по негови думи ще бъде отчетен невиждан спад в новата история на Европа, което поставя фискалната политика пред много голямо предизвикателство.

От своя страна Калоян Стайков, старши икономист от ИПИ, посочи, че основният фокус на правителството за справяне с кризата са социалните програми и социалните разходи - нещо, което по негови думи така или иначе се прави. На фона на всички новости, с които се сблъскахме, отговорът на правителството беше все същият - засилиха се основните социални разходи - детски и пенсионни, като това се предвижда и за следващата година, отбеляза той.

От ИПИ посочват, че докато през 2020 г. фокусът на политиките е бил към преодоляване на непосредствените рискове за различните социални системи, то през 2021 г. той трябва да е към това как да се подпомогне процесът на икономическо възстановяване, т.е. преминаване към мерки, насочени към компенсиране на неблагоприятните ефекти от пандемията.

В тази връзка от Института настояват за по-ниски данъци за двигателите на възстановяването и растежа; стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи; съкращаване на неефективни разходи;структурни реформи; активно използване на евросредствата и бюджетна консолидация в периода на растеж. 

Относно предложението за намаляване на данъците от ИПИ настояват за насърчаване на инвестициите чрез въвеждане на ускорена амортизация на разходите за придобиване на оборудване, както и за намаление на осигурителната тежест с 5% за наетите в нефинансовите предприятия.

По отношение на насърчаването на заетостта според ИПИ догодина разходите за субсидии за бизнеси в затруднение трябва да се заменят с мерки, подкрепящи развиващи се предприятия, които са двигатели на растежа. Това може да включва преотстъпване на част от осигурителните плащания за работодатели, които увеличават наетите, повишаване на производителността с фокус върху привличане на нови инвеститори, които дават квалификация за работа с нови технологии.

От Института предлагат следните компенсиращи бюджетни мерки: структурни промени в разходите чрез реформи; премахване на неефективни разходи; премахване на данъчни преференции (вкл. Намалена ставка по ДДС) и мерки за разширяване на данъчната основа; премахване на субсидии и финансиране с евросредства.

ИПИ настоява за промяна в разходните приоритети. Предлага се отлагане на повишаването на минималната пенсия до 1 юли и еднократно подпомагане с ваучери за храна. Относно подпомагането на семействата с деца от ИПИ искат повече средства за децата, но само с доходен критерий. Икономическите мерки пък според тях трябва да вървят от компенсации към подкрепа за адаптация и растеж.

Относно реформите в публичния сектор сред идеите на ИПИ са премахване и опростяване на регулации и изисквания и бърз преход към нови технологични решения; увеличаване на ползването на електронни услуги, както и повишаване на заплатите само при недостиг на квалифицирани служители, какъвто в момента е случаят с медицинските сестри.

От Института посочват, че Планът за възстановяване на ЕС дава гъвкавост на страните, които могат да получат средства още догодина при изпълнение на поетите ангажименти и стартиране на проектите. По тази причина те са категорични, че колкото по-бързо започнат реформите, толкова по-бързо може да се ползва и финансирането.

От ИПИ изтъкват, че алтернативният им бюджет предлага 3 млрд. лв. повече за бизнеса и 4 млрд. лв. повече в компенсиращи мерки, като резултатът е 1 млрд. лв. по-нисък бюджетен дефицит.

Като предимство на своето предложение те изтъкват следните социално-икономически ефекти: бърз икономически растеж; повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси; развитие на човешкия капитал и увеличаване на производителността; бърз структурни реформи с дългосрочен ефект върху качеството на управлението и публичните ресурси; по-ефективно работеща администрация, а също и социални разходи, подкрепящи социално включване и намаляване на бедността.

news.bg