Вторник, 27 Фев 2024
           
Новини

Парите на училищата ще зависят от оценките на учениците им

  11.02.2022 10:10  
Парите на училищата ще зависят от оценките на учениците им

МОН прави първа крачка към дългоочакваното финансиране на училищата според качеството им. Вчера на Отраслов съвет в министерството е била представена новата методика за оценка на добавената стойност в образователните институции. Именно на нея се разчита да измери качеството на обучение в дадено училище и на тази база, в бъдеще, то да получи съответното финансиране - дали за преодоляване на проблемите - за по-слабите, или за поощряване на учителите - за по-добрите училища.

Основният критерий, по който ще бъдат оценявани училищата, ще бъде образователният напредък на учениците, който те показват в различните етапи на своето обучение. Доколко ефективен е бил образователният процес в дадено училище ще става ясно, като се сравняват резултатите от националните външни оценявания (НВО) и матурите на едни и същи ученици в различните етапи от тяхното образование - напр. резултатите от изпитите в края на 7 клас ще се съпоставят с резултатите на същите деца от изпитите в края на 4 клас, а резултатите от НВО след 10 клас - с тези от НВО след 12 клас. Така ще се определя средният напредък на учениците и ще се преценява влиянието на един или друг външен или вътрешен фактор върху този резултат. "Ще става ясно също кои конкретни училища са над или под тази средна стойност. Това ще даде възможност за детайлен анализ и предприемане на конкретни действия съответно за мултиплициране на добрите практики в едни училища и за отстраняване на причините за изоставането в други", казват от МОН.

Много важно е това, че училищата ще бъдат разпределени в определени групи въз основа на комбинация от фактори, външни за тях. Такива са например видът населено място, в което се намират, типът училище, преобладаващият език, който се говори в семействата на учениците, образователният, социалният и трудовият статус на родителите и др. Целта е всяко училище да се съпоставя със сходни на него други училища, а не малко селско сегрерирано училище например да се съревнова с голяма елитна софийска гимназия, т.е. няма да се мерят ябълки с круши. Така, на практика може да се окаже, че малко селско училище има по-голяма принадена стойност и по-висока оценка от голяма градска езикова гимназия, защото е тръгнало от много ниска база и е поставено в доста по-неблагоприятни условия от голямото. "Целта е не да се прави нещо като рейтинг на училището, а да се изследват причините за това дадено училище да не е в златната среда", разказаха участници в Съвета.

Новата методика почива върху математически модел, предложен от екип на Световната банка, доработен и адаптиран към българските условия през последните години от учени от Софийския университет. Общата оценка на качеството във всяко училище ще включва още параметри, освен добавената стойност, които ще бъдат различни за различните типове училища. При професионалните гимназии ще се взима предвид например броят завършили ученици, които са си намерили работа по изучаваната професия, казват от МОН.

Системата все още не е представена публично в детайли. Предстои широкото й обществено обсъждане, добавят от МОН.

 

ЗАЩО САМО БЪЛГАРСКИ И МАТЕМАТИКА?

Някои директори изпитват притеснение от новата методика, защото им се струва сложна и все още не са наясно със смисъла и детайлите й. Училищен началник изрази пред "Сега" разочарование, че ще се вземат предвид само оценките от НВО-тата и матурите, тъй като те са само по български и математика (с изключение на втората матура - бел.ред.). "Така всички останали предмети остават второстепенни и оценката няма да е особено цялостна. Как ще се мери например напредъкът в една гимназия с насоченост върху химия и физика", поставя въпроса той. Доста негови колеги също застъпват мнението, че изпитите в края на етапите следва да са интегрирани и да включват задачи от останалите учебни предемети. 

Спорен е и въпросът доколко националните външни оценявания са най-обективният критерий за оценка в този им вид, тъй като всеобщото мнение за тях е, че изпитите трябва да се реформират в синхрон със съвременни нужди на децата - да са практични, с казуси от живота, да не изискват запаметяване, а мислене и т.н. МОН от няколко години опитва да ги разчупва, но и от новия екип признават, че са нужни още усилия в тази посока. Специално за НВО-то в 7 клас пък отдавна е известно, че то не мери само наученото от учениците в училище, а и усвоеното от тях на частни уроци, тъй като е една идея по-трудно от учебния материал понеже се ползва и за отсяване на ученици за т.нар. елитни гимназии.

"В момента измерваме училищата единствено според резултатите от изпитите. Новата методика пак ще е по-добре от сегашното положение, защото тя ще отчита много други фактори. Дори частните уроци ще се отчитат, тъй като те са в силна корелация с образователния и социалния статус на родителите", обяснява Асен Алексндров, директор на 51 училище в София. В тази връзка той предлага всяка година да увеличаваме броя на входните данни, които отчита методиката, т.е. да се увеличават изпитите. "Навсякъде по света учениците имат повече изпити от нас. Защо изпитът по математика да не включва задачи от природните науки, този по български да включва писане на есе по свободна тема, и да има още един по гражданско образование и обществени науки? Така ще се обхванат всички предмети", казва той. На родителите, които казват: "Тогава ще трябва да водим децата си на частни уроци по всички предмети, той отговаря: "Не, тогава няма да има нужда те да ходят на никакви частни уроци, а да се научат да мислят". "Ако не сменим формата на изпитите, обучението ни ще продължава да е зубраческо", смята още Александров.

Законът дава възможност изпитите в 7 клас да бъдат интегрирани, т.е да включват задачи и от други области, но за да се случи това, трябва изрична разпоредба от просветния министър. Идеята на бившия министър Красимир Вълчев бе това да стане от учебната 2022/23 г., но все още по въпроса няма решение от наследника му акад. Николай Денков.

 

КОГА?

От съобщението на МОН не става ясно има ли срокове за въвеждане на новата методика. Министър Николай Денков в началото на мандата заяви, че тя може да е готова до лятото на 2022 г., след което да бъде обяснена на директорите и обществото. Евентуално нейни елементи могат да се пробват в бюджета за 2023 г., като надеждите са през 2024 г. тя да е съществен елемент от финансирането на училищата.


Анкета

Чакате ли ротацията на правителството?


Резултати