Еврокомисията с четири процедури срещу България, включително за омраза и тероризъм

Европейската комисия обяви днес няколко процедури, свързани с установени нередности в България, една от които е второ предупреждение, че не са достатъчно пренесени в българското законодателство рамкови решения на ЕС за борба с расизма, ксенофобията и езика на омразата.

Останалите са бързо премахване на терористично съдържание от интернет, за обновяване на националния план за защита на морските екосистеми и за правото на достъп до адвокат и комуникиране с други лица при задържане.

В първата от процедурите става дума също за публично подстрекаване към насилие или омраза, които би трябвало да получават "ефективни, пропорционални и действащи възпиращо наказания" съгласно Наказателния кодекс.

Уведомяването за проблема е отпреди три години - февруари 2021 г., а приетият през юли 2023 г. закон не е отговорил в нужната степен на въпросите, повдигнати от Комисията. Сега там посочват проблем с несъответствие на българското законодателство с Член 4 от Рамковото решение:

България е и сред три държави с процедура за неизпълнение на задължения по Регулацията за борба с онлайн разпространението на терористично съдържание, влязла в сила на 7 юни 2022 г. Според нея такова съдържание трябва да бъде премахнато до един час след отправеното искане към оператора за това, основано на заповед на власти от страните - членки на ЕС.

През януари 2023 г. такова предупреждение е било отправено към 22 държави, но сега само България, Словения и Кипър продължават да не отговарят на проблема и не се борят достатъчно с "разпространяването на екстремистки идеологии, което е ключов фактор за предотвратяване на нападения и справяне с радикализацията". Ако до два месеца няма убедителен отговор от София, може да бъде започнато дело срещу България в Съда на ЕС.

Несъответствия на българските закони за правото на бърз достъп до адвокат и правото на контакти при задържане с Европейска заповед за арест са основание за третата процедура. В България продължава да се отнема свободата при арест да може да бъдат уведомяване трети лица и консулските служби. Има недостатъци и при правото на защитниците да участват в ранната фаза на разследването. Неправилно е пренесено в българския закон и уведомяването на родители или попечители при лишаването от свобода на дете. Следват два месеца за български отговор и преминаване към втора фаза на процедурата, ако той е неудовлетворителен.

Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България за неспазване на задълженията за докладване по Рамковата директива за морска стратегия, която има за цел постигане на добро екологично състояние на моретата и океаните на ЕС, като същевременно се гарантира, че техните ресурси се управляват по устойчив начин. Съгласно директивата държавите членки трябваше да преразгледат и актуализират своите програми от мерки до 31 март 2022 г. Няколко държави членки, сред които и България, не са представили доклади за актуализирането на своите програми от мерки в рамките на изискуемите срокове. След изпращането на официално уведомително писмо през февруари България пое ангажимента да приключи прегледа и да актуализира програмите си до края на 2023 г., но вътрешният процес на одобрение се бави. България има два месеца да реагира, иначе Комисията може да реши да започне съдебно дело срещу страната.