Красен Станчев: Около 1/3 на инфлацията в България се дължи на българската фискална политика

Около 1/3 на инфлацията в България се дължи на българската фискална политика. Това каза икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Част от външните причини за инфлацията – политиката на ЕЦБ, бяха бързо премахнати преди две години. Онова, което остана, е управлението на българския фиск, който за последните 2,5 години е в очакване на избори и непрекъснато обещава нови и нови субсидии, нови и нови минимални работни заплати и пенсии, което изпраща сигнал на всички, които произвеждат и продават нещо, че определени сегменти от населението – да речем, повече от половината, ще имат по-високи доходи, и онзи, който не вдигне цените, ще се окаже губещ“, каза Станчев.

Според него основните рискове пред българската икономика не са толкова в паричната политика на ЕЦБ.

В България има специфична ситуация в банковата система: има много големи резерви и относително ниски лихвени проценти по основните параметри на кредитните портфейли – от потребителски до ипотечни заеми – съответно, онова, което казва МВФ, е, че опитът на централната банка да се регулират да не са толкова ниски тези проценти е много важен, каза Станчев.

„Минималните задължителни резерви за България са 11-12 пъти по-високи, отколкото в ЕС, което означава, че в момента, в който се влезе в еврозоната, всички тези неща ще изчезнат и ще започне безобразно харчене на пари както от правителството, така и от банките, което ще бъде вероятно фактор за инфлация“, посочи икономистът.

Той коментира и изводите на мисията на Международния валутен фонд у нас, която приключи преди ден. Той определи като неразумна идеята заради неравенства и бедност в страната да се въведе прогресивното данъчно облагане.

„От 2000 г. досега крайната бедност по данни на Световната банка е спаднала до 0,2% от населението, което е 29 пъти намаляване на крайната бедност в България. Българската статистика показва, че положението от материална гледна точка на почти всички сегменти на социалната стратификация, с изключения на многодетните семейства и самостоятелните пенсионери, се подобрява от материална гледна точка", каза Станчев.

Той посочи, че в никоя от държавите, въвели прогресивно данъчно облагане, не се премахва неравенството, нито има подобряване на фискалната позиция.

По думите му премахването на малките разлики в личното и корпоративното облагане доведе до увеличаване на разполаемия доход на българите с около 20% през 2007-2008 г.  и предизвика наплив на чуждестранни инвестиции заради подобрената икономическа перпсектива. Богатството на българите се е увеличило единадесет пъти от 2000 г. насам, добави той.

Всички анализи на тежестта на данъците върху работниците от последните три години показват, че в четирите страни от ЕС, в които имаме равен данък разходите за социални нужди са по-висок,и отколкото в страните от ЕС, в които имаме прогресивни данъци, подчерта той. Икономистът даде пример с държави като Швеция и Италия, които обсъждат въвеждането на пропорционално подоходно облагане.