Събота, 13 Авг 2022
           
Коментари

Борбата с корупцията остана за някой друг живот

  24.06.2022 19:02  
Борбата с корупцията остана за някой друг живот

Няма ден, откакто коалиционното правителство е на власт, в който да не чуем как справянето с корупцията е цел номер едно и как порочните практики на предишното управление ще бъдат изчегъртани. Шест месеца по-късно и при задаващ се край на този кабинет обаче резултати няма. Антикорупционната комисия КПКОНПИ още се управлява от един от заместниците на Сотир Цацаров. Самият Цацаров е върховен прокурор, при това шеф на отдел. Иван Гешев си е главен прокурор. А по корупционните афери като тази за строителството на "Хемус" няма почти никакво движение. "Барселонагейт" и кюлчетата в чекмеджето са все така във фаза "разследва се".

Факт е, че междувременно европейският главен прокурор Лаура Кьовеши навести България за втори път, а докато беше тук, на 17 март, бяха арестувани бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, финансовият му министър Владислав Горанов и пиарката на партията Севделина Арнаудова. Само че те прекараха в ареста по-малко от 24 часа и си тръгнаха без обвинения по делото за изнудване на укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков. Съдът вече обяви арестите на Борисов и Горанов за незаконни. Вероятно това ще се случи и с този на Арнаудова. Моделът на предишното управление изглежда непробиваем.

Реформата в антикорупционната комисия, която уж беше приоритет за коалицията, изведнъж беше назована като част от причините за разпадането й. Веднага след като Слави Трифонов оттегли четиримата си министри от управлението, "Продължаваме промяната" внесе дълго чакания проект за Закон за противодействие на корупцията. И обвини ИТН, че законопроектът много време е бил

спъван със "задкулисни игри

и абсурдни, ултимативно поставени условия, които биха направили невъзможна работата на създаваната с него комисия за противодействие на корупцията". "Зад техните искания прозира страх от проверка на почтеността, от осветляване на имуществото, интересите и зависимостите им. Те искаха да имат свой човек в комисията, с право на вето върху решенията кой да бъде проверяван и разследван и кой не. Тези хора продължават да говорят за морал и борба с корупцията, но направиха всичко възможно да нямаме ефективно работещ и разследващ корупционните престъпления орган", обяви от парламентарната трибуна депутатът от ПП и председател на правната комисия Милен Матеев.

Това, което ПП предлага като панацея сега, уви, изглежда като ако не писано на коляно, то поне приключено така. Мотивите на този ключов законопроект например са едва 4 страници, голяма част от които са ретроспекция. Само преди 5-6 години механичното сливане на куп институции, със спорни резултати, ни се рекламираше като решението на проблема с корупцията. Сега се върви към разрояване - комисиите ще са две - старата ще остане да се занимава с конфискацията, а новата ще е за противодействие на корупцията (КПК). В тази комисия ще има инспектори, разследващи само корупционни престъпления. Според мотивите към законопроекта именно липсата на разследващи правомощия е причината да няма резултат досега. Истината обаче е, че както и да се наричат разследващите и дали ще са под шапката на МВР или на комисията, в крайна сметка господар на работата им ще бъде прокурорът. Той ще указва какви доказателства да се съберат и как да се подходи с едно или друго лице. 

Инспекторите ще работят по вътрешно убеждение и закон, а началниците им няма да могат да им се месят с указания или по друг начин, предвижда проектът. Вносителите са категорични, че прокуратурата няма да загуби водещата си роля в разследванията. Но отказите й да бъде образувано наказателно производство по предложение на КПК ще подлежат на съдебен контрол. Ето това би било промяна, ако се случи. Макар че този законопроект едва ли ще има шанс да мине в това Народно събрание.

Законопроектът предвижда още:

КПК ще се състои от петима членове - председател, заместник и трима други членове. Председателят трябва да е с юридическо образование и поне 10 години юридически стаж. Заместникът му може да е юрист или икономист със 7-годишен стаж. За редовите членове не се изисква специално образование, достатъчно е да са със степен "магистър" и 5 години професионален стаж. Номинациите се правят от депутатите. Мандатът на комисията е 6-годишен, като членовете й имат право и на втори мандат. Кандидатите ще бъдат проверени от комисията по досиетата, а парламентът може да изиска за тях и справка от ДАНС.

Разследващите инспектори от КПК събират, анализират и проверяват сведения при и по повод информация за проява на корупция от лица на висши държавни длъжности. Те ще имат право да искат използване на специални разузнавателни средства, да вземат обяснения от граждани, да белязват обекти и предмети, да проникват и изследват помещения, сгради и транспортни средства, да внедряват служител под прикритие и т.н.

Хората на висши държавни длъжности ще продължават, както и досега, да подават два вида декларации - за имущество и интереси и за несъвместимост. Те ще влизат в общодостъпен регистър, както е и сега.

Комисията ще работи и по сигнали, които не са анонимни, както и по медийни публикации. "Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред", пише още в законопроекта. Забраняват се всякакви форми за заплахи и отмъщения срещу подателите на сигнали. Също така подателите на сигнали не носят наказателна отговорност за клевета или за нарушаване на търговска тайна.

Служителите в досегашната КПКОНПИ ще бъдат преназначени, но до 12 месеца след това ще минат проверка за почтеност. Ако не я издържат, ще бъдат уволнени. Членовете на комисията и разследващите инспектори периодично ще подлежат на проверка за почтеност.

Проектът обаче не предвижда никакви промени във функциите и правомощията по другата линия - конфискация на незаконното имущество. "Имаме законодателен проблем с конфискацията. Българското законодателство нарушава конвенцията за правата на човека и ние трябва да решим този тежък проблем", е посочвала неведнъж правосъдният министър Надежда Йорданова. Засега обаче явно конфискацията ще си продължи по стария ред независимо от проблемите. Всъщност конфискацията може да служи за не по-малка бухалка, при това без никакво участие на прокуратурата, тъй като основанията за стартиране на производство далеч не се изчерпват с повдигане на обвинение на някого.

Преди около месец пред "24 часа"(link is external) началничката на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова обясни, че има два законопроекта. "Единият е на "Демократична България" и е за гражданската конфискация на незаконно придобитото имущество и имплементиране на европейската директива, защото това е и главният им фокус като формация. По това работи правосъдното министерство. Отделно "Продължаваме промяната" има законопроект за новата комисия. Той се опира на предишните текстове на закона, но надгражда с повече контроли през министъра на правосъдието и Народното събрание за избирането на членове, отчетност, прозрачност", разказва Бориславова. Защо се е наложило партньорите да си парцелират така работата, вместо паралелно да се работи по двата проекта, едва ли някога ще научим.

Вече е ясно обаче, че ПП ще работят за това настоящият вътрешен министър

Бойко Рашков да оглави старата КПКОНПИ,

докато се приеме Законът за борба с корупцията. После се очаква той да стане председател на КПК. Според вносителите на законопроекта с него се създават достатъчно механизми, за да не се превърне КПК в тромав и репресивен орган и да спазва правата и законните интереси на гражданите. Решението за Рашков е доста любопитно. Фактът, че Петков го "мести" така, може да означава две неща - или че резервната скамейка на ПП е твърде къса, или че Петков просто няма вяра на никой друг. Още преди да стане редовен министър, като част от двете служебни правителства миналата година, Рашков демонстрира сериозна активност, от която все още се чакат резултатите. Обаче така и не чухме от него кои са политиците и магистратите с недекларирани имоти и сметки в чужбина. Не беше обжалван и отказът на прокуратурата да разследва Гешев за неправомерно изнасяне на информация, събрана със СРС-та. Но пък върху сигнал на Рашков почива едно от предложенията за уволнението на главния прокурор. Активността на МВР освети схемата "Хемус". Благодарение МВР и прокуратурата поне привидно се размърда да проверява твърденията на Васил Божков, че е подкупвал бившите управляващи и т.н., както и да работи по "Барселонагейт". Всичко това обаче са детайли, които не могат да разсеят впечатлението, че дотук борбата с корупцията е пълен провал. Провалът на всички.