Божията мелница мели по-добре от българската прокуратура и съд

Иван Анчев, Атлантически съвет на България

Гледах преди интервюто по бТВ („120 минути“) на Светослав Иванов със съдия Владислава Цариградска. Няма да ви занимавам с емоциите, които ме владееха по време на цялото интервю. Моите емоции не са важни, за да занимавам хората с тях. Но през цялото време не излизаше от главата ми 

натрапчивият въпрос – къде е държавата

Не съдебната власт, не ПРБ и МВР, не Главна дирекция „Охрана“, а държавата. Къде е била и къде все още е Държавата? Тази с която толкова много се гордеем, че е на повече от 1300 години. Държавата, която позволява един откровен криминален елемент да заплашва (и позори чрез неверни публикации) един български съдия! Къде е държавата, на която от 2004 г. (!) й е известно, че един неин гражданин развива престъпна дейност – 20 години да не предприема никакви мерки срещу него? И за награда – да назначи съпругата му на престижна работа в ГДБОП – МВР. В институцията, призвана да брани държавата от престъпни елементи! Как ще отговори тогавашният директор на ГДБОП (знае се името му) защо за първи и единствен път е назначил служител с външен конкурс, нарушавайки 30-годишна утвърдена практика? 

Кога Системата (винаги с главно „С“) ще изгради своите механизми да се освобождава безпроблемно от своите корумпирани служители? Начините за подобно освобождаване, уви, не са много, но явно и желание няма много. 

Да се върнем на т.нар. „Нотариус“. Явно Божията мелница мели по-добре от българската прокуратура и съд. Но

колко ли хора е разплакал и „убил“ този „Нотариус“

за 20-те години, през които е разигравал коня си под съдебния и политически чадър? Ако не го бяха убили онзи ден, колко още години щеше да разбива животите на десетки и стотици хора? Прокуратурата твърди, че „до дни е щяла да повдигне обвинение на Мартин Божанов“. Не вярвам. Не вярвам на Гешев, на Сарафов и на техните производни. Вярвам на Цариградска, за това което разказа по телевизията. Вярвам, че трябва да има граждански натиск, за да се изрият Авгиевите обори на прокуратурата, МВР и съдебната власт. Защото преди 10-на години обществото пак се вълнуваше от подобна драма. Тогава тема беше един друг съдебен брокер – т.нар. Красьо Черничкия. Помните ли го? И какво стана с него? Ами нищо. Както твърдят осведомени, т.нар. Красьо продължавал да бъде вътре в играта. В коя игра – сами се досетете. После дойде Пепи Еврото (жив ли е?) и „Осемте джуджета“. Сега на ред е (мъртвият вече) „Нотариус“. До кога ще се въртим в един и същи кръг като общество? 

И накрая, една идея към Антикорупционния фонд (АКФ). С разплитането на „Осемте джуджета“ доказаха, че могат да правят добри разследвания. Твърди се, че Мартин Божанов е бил особено близък, дори делял един офис, с трима адвокати. Нека АКФ да провери тези трима адвокати кого са защитавали или представлявали, по кои дела, кои са били прокурорите и съдиите и 

какъв е резултатът от тези дела

Също така, колко често са били едни и същи прокурори и съдии, в съдебна зала с тези адвокати. Дали пък няма да излязат интересни връзки и резултати? 

Вместо епилог: съжалявам, че съдия Цариградска не е магистратът, имащ право да разследва Главния прокурор. Истински съжалявам.